яицазимитпо лъгуг хороскопи

Приказка за яицазимитпо лъгуг

Лютеница с камъчета - яицазимитпо лъгуг приказка

Автор: Ventsislav Secretkov

Тази приказка ми я разказа дядо ми, на него му я разказал неговият дядо, а на него му я разказал лично цар Соломон, сега скъпо мое внуче ще ти я разкажа и аз на теб.

Живяли някога в незапомнени времена, в далечна земя дядо и внуче. Дядото се казвал Йосиф, а внучето – Яицазимитпо лъгуг. Момченцето от малко било любознателно, докато връстниците му играели на прашка и задявали момичетата, Яицазимитпо лъгуг се разхождал по поляните изпъстрени с цветя, наблюдавал полета на птиците и жуженето на насекомите, захласвал се по мравките, удивявал се на звуците и движенията на горските гадинки. Приберял ли се в селото, започвал неспирно да задава въпроси – “Какво кара пчелите да събират мед?”, “А защо водата е мокра?”, “Защо рибите не могат да летят?”, “Защо на бабата на Али са и бели косите и няма зъби”, “Защо само кучето гони овцата, а овцата не гони кучето, така интересно ли е да се играе на гоненица?”, “А пък днес видях едно птиче със счупено крило, защо не е отишло при чичо Евстати знахаря да го излекува? Птичетата не ги ли боли?”, “Защо слънцето е жълто и червено, не може ли да бъде синьо? Дали мога да го боядисам?” Хората в селото се подсмихвали и си казвали – “странно е това дете Яицазимитпо лъгуг, не си играе като нормалните деца, ами взело такива откачени въпроси да задава. Нищо – ще се оправи с времето”.

Една вечер Яицазимитпо лъгуг се прибрал замислен, три дена не излязъл от вкъщи и думичка не продумал. Дядо му го гледал, разбирал че нещо става в душата на детето, но не се намесвал – оставил Яицазимитпо лъгуг ако пожелае сам да дойде при него и да сподели какво го мъчи. Привечер на третият ден, Яицазимитпо лъгуг излязъл от къщата, заобиколил кладенчето с бистра студена водица и се приближил до липата под която дядо му гол до кръста цепел дърва за зимата. Яицазимитпо лъгуг седнал на едно пънче и се загледал в дядо си – най-мъдрият човек в селото. Дядо му бил вече стар, възрастта била оставила отпечатъка си върху него, но в движенията му нямало и следа от старческа немощ. Буйни бели кичури падали немирно по голият му мускулест гръб, яките ръце стискали здраво брадвата, голите му обкичени с бели рунтави косми гърди се надигали в мощно дихание, ръцете замахвали и брадвата разцепвала пън след пън. В погледа му горяла младежка енергия. Яицазимитпо лъгуг постоял, погледал, па по едно време се обадил:

“Дядо, онзи ден срещнах стара жена, вървеше и пъшкаше и сама на себе си говореше: тежък е живота, тежъъък, кога ли ще вляза най-сетне в гроба, та да се отърва ! Няколко часа по-късно видях колар на средна възраст, налагаше магарето си със сопата и псуваше – Ах ти мръсно добиче, и ти ли на пук ми правиш, живота ми прави на пук, сега и ти ! Вечерта преди да се прибера срещнах младеж, вървеше увесил нос и си приказваше – нямам работа, нямам пари, нямам жена, нищо нямам, това живот ли е? Какво е животът дядо, толкова ли е лош и гаден? “ - попитал Яицазимитпо лъгуг.

Дядо му се спрял, подпрял се на секирата, обърсал потното си чело с грубата си ръка, засукал мустак и се подсмихнал – “Интересен въпрос синко Яицазимитпо лъгуг, знаех си че все някой ден ще ме попиташ. Но нека първо си довърша работата, пък после ще говорим. Пък ти ако искаш може да вземеш и да ми помогнеш...”

Минали се няколко дена след въпроса на Яицазимитпо лъгуг, но дядо му не бързал да му даде отговор. Минала седмица, изтекъл и месеца. Една топла есенна вечер, дядо Йосиф извикал Яицазимитпо лъгуг и му рекъл – “Днес правих лютеница, покани децата от селото да ги почерпим, направих много и е вкусна” Събрали се децата от селото и загледали с блеснали очи – на грубата селска дървена маса лежали три огромни тави с различни видове лютеница – първата с прекрасен яркочервен цвят, втората златистооранжева, а третата се преливала във всички нюанси от златистооранжевото до кървавочервеното. Лютениците вдигали пара и ухаели така прекрасно, че на децата устите им се напълнили със слюнка. Дядо Йосиф ги посрещнал сърдечно: “Здравейте скъпи гости, сядайте, сядайте че лютеницата е най-вкусна докато е топла. Яицазимитпо лъгуг, донеси бързо дървени лъжици за гостите! Брех къде ми е акъла, стар съм вече явно, всичко съм приготвил, а лъжиците забравил. Започнете първо от едната лютеница, а като й се наситите ще ви дам да опитате и от другите !”

Децата се струпали около масата и започнали да подвикват на Яицазимитпо лъгуг – “Хайде де Яицазимитпо лъгуг, по-бързо, къде се бавиш, ухаааа – ама каква лютеница само !” Донесъл Яицазимитпо лъгуг лъжиците и децата се нахвърлили върху лютеницата – лапали, чак ушите им плющяли ! Изведнъж едно от децата се превило – “Ах, зъбът ми ! Ох, как боли ! В лютеницата имаше камъче” Останалите се спогледали и прихнали да се смеят – “Вижте, вижте само каква физиономия направи тоя, хахаха”, след което превивайки се от смях продължили да набиват лютеница. Но каква изненада само – все повече и повече от тях установявали че и в техните зъби хрущят камъчета !!! “А, ама тая лютеница е с камъчета” - заоплаквали се те – “Дайте да опитаме от втората, тази не струва”. Опитали те и от втората, че и от третата, но навсякъде положението било все едно и също – лютениците били пълни с камъчета. Децата се спогледали с кисели физиономии, две от тях проплакали – “уф че гадна била тая лютеница, не ни се яде повече, болят ни зъбите от нея, ще ставаме от масата, не ни хареса. Яицазимитпо лъгуг , каква лютеница ни е дал дядо ти ?! ”, останалите макар и с кисели физиономии останали на масата и започнали предпазливо да поднасят лъжици към устата, бавничко да изследват лютеницата и да плюят камъчетата, а когато от време на време все пак срусхвали по някое камъче се мръщели и оплаквали, едно от тях заявило – “Не е хубава лютеницата на дядото на Яицазимитпо лъгуг, ама няма как, по-добре лютеница с камъчета, отколкото гладен да стоя”. Само Антоан – червендалесто вечно ухилено момче се провикнало – “Дядо, дай ми една по-голяма лъжица, дай ми и един черпак, ама да е с дупки, ама вие какво сте се панирали бе – лютеницата си е супер, имала камъчета – чудо голямо!” Взел Антоан черпака, загребал с него от тавата, подложил лъжицата под дупките на черпака от където се стичала лютеница и залапал – “Ммм, супер, супер, тая лютеница е разкошна, никога през живота си не съм ял такава, ох – камъче, минало е през дупките на черпака, заболя ме, ама нищо – лютеницата е супер ! Искам и от другата лютеница, ох – пак камъче, нищо, малееей – а третата само каква е готина ! Ц, ц, ц – колкото повече ям, толкова повече ми се услажда, толкова различни видове лютеница и все хубави, верно че понякога през дупките на черпака минават и камъчета и ме боли, ама пък какви лютеници само ! Ухаааа !!!” Дядо Йосиф погледал как приятелят на Яицазимитпо лъгуг - Антоан лапа лютеница, погледал, па го запитал – “Абре момче, яж по-спокойно, ще се задавиш от бързане, за къде си се разбързал така?” , а Антоан му отговорил с издути от лютеницата бузи – “Как да не бързам дядо, нали не знам кога ще дойде време да ставаме от масата! Ама каква лютеница само – нищо че е с камъчета !”

Заминали си децата, дядо Йосиф погледнал Яицазимитпо лъгуг, подсмихнал се и рекъл – видя ли сега синко, как различните хора ядат лютеница – в началото на всички лютеницата се струва идеална, просто лютеница мечта и бързат да се нахвърлят да ядат, след това всички без изключение установяват че такова нещо като идеална лютеница не съществува, някои още при първото-второто камъче изохкват от болка и напускат преждевременно масата с надеждата че някъде в друго време, в друг свят ще открият своята идеална лютеница, повечето остават на масата заради страха да станат и да напуснат, но ядат бавничко и предпазливо и без кой знае какво удоволствие, те просто избират по-малкото зло – по-добре да ядат лютеница с камъчета, отколкото да станат от масата и в крайна сметка когато дойде време да се стане от масата, те напускат с полупразни стомаси и неизпитали истинска наслада от яденето. Малцина са тези, драги ми Яицазимитпо лъгуг , които едновременно измислят начин как да избегнат до колкото е възможно камъчетата, а едновременно с това имат и смелостта да рискуват да продължат да хрускат останалите камъчета които са неизбежни по време на яденето, но за сметка на това си казват – “Има камъчета, ама каква лютеница само, ухааа !” :) Тия последните напускат масата с пълен стомах и щастлива душа, въпреки камъчетата. Беше ме попитал какво е животът - животът е като лютеница с камъчета синко, остава само да си избереш по кой начин ще я ядеш !!!

Може и в началото да се разочаровате, че няма идеална лютеница, може дори да поспрете да ядете, но не ставайте от масата – апетита идва с яденето :) А лютеницата – лютеницата пак е супер, нищо че е с камъчета ! Ако се научите как да я ядете, колкото повече ядете, толкова повече ще Ви плющят ушите от удоволствие ! Пожелавам Ви на всички Вас, които четете тази приказка, да гребете с големият черпак от лютеницата, така или иначе всички рано или късно ставаме от масата, поне да се наядем като хората !!!

Край :) Надявам се че Ви е харесало :)

Какво Ви е мнението за моята приказка? Ако желаете - тук можете да дадете своята оценка по петобалната система:

А ако желаете - оценете приказката чрез гласуването си в следната Анкета за яицазимитпо лъгуг приказката

Ако Ви се чете още нещо интересно, то тогава "Джонатан Ливингстън Чайката" е точно за Вас:

Джонатан Ливингстън Чайката - I-ва част

Назад към главната страница на яицазимитпо лъгуг